PC 
Xbox 
E-cards Ревю на Forza Horizon 6 – Най-добрият аркаден състезател еволюира отново
Forza Horizon 6 най-сетне пренася Horizon Festival в Япония, носейки неоново осветените улици на Токио, планинските пътища тип touge, културата на дрифтовете и най-атмосферния открит свят, който серията някога е създавала. Макар че не преоткрива формулата, играта я доизпипва в почти всяко отношение и я превръща в едно от най-добрите аркадни състезателни изживявания на пазара и днес.
Има две неща, които феновете на Forza Horizon искат от години: Япония — и още повече Япония. Playground Games го знаеше много добре, затова шестата част най-сетне отвежда високоскоростната ескейпейд до страна на неонови светлини, планински серпантини и нощни сесии за дрифт, които ще ви накарат да се чувствате сякаш сте в The Fast and the Furious: Tokyo Drift. Дългото чакане обаче си струва, и още след първите няколко километра става ясно, че това не е просто евтин популизъм за списъците на нетърпеливите фенове.
Forza Horizon вече е толкова утвърдена марка, че би се продавала и без самото шофиране. Но разработчиците не разчитат единствено на името на серията, нито се крият зад предишни успехи. Не. Те ги прегръщат и добавят куп нови функции към изпитаната (и изключително популярна) формула. Получаваме най-големия открит свят в серията, преживяване с колите, което е в много отношения прекалено смело, и точно онзи вид аркадна забава, в която си казвате „само още едно състезание“, само за да установите три часа по-късно, че още карате през дъждовно Токио под звуците на японския синтвейв. Да, случвало ми се е повече от веднъж.
И макар играта да не е лишена от дребни недостатъци, тя дава на феновете точно това, което искаха. Просто сега е очевидно по-голяма, по-шумна, по-яка, по-красива и по-близка до реалността.
Япония не беше лесна за изпълнение, но си струваше
От години Playground Games доказва, че Forza Horizon не е просто за коли. Да, стотици превозни средства, аркаден модел на каране и техническите детайли остават в основата на успеха, но разработчиците постепенно превърнаха целия гейм свят в главната атракция на серията. И вероятно точно затова, преди всяка нова част, има повече шум около дестинацията, отколкото дори около самата автопарка.
След Мексико, Британия и Австралия най-сетне дойде Япония — държава, която феновете искат на практика от самото начало. И трябва да се каже, че студиото се справи с това напрежение с впечатляваща лекота. Накратко, това е прецизно изработен автомобилен рай. В същото време вярвам, че решението Япония да дойде чак в шестата част е отличен ход, защото само днешните технологични възможности позволиха на разработчиците да уловят напълно атмосферата на японската автомобилна култура точно такава, каквато феновете са я представяли от години.
Факт от кухнята: Япония във Forza Horizon 6 не се изчерпва само с планинските змийски серпантини и легендарните touge дрифтове, които например виждаме в Initial D. Равностойно впечатляващи са и нощните карания през дъждовен Токио, където неоновите светлини на емблематичния квартал Шибуя създават атмосфера направо от най-добрите филми за улични състезания.
Безспорната звезда на целия гейм свят е Токио (ще стигнем и до картата след малко). Дори са направили отделен екип само за него, и резултатът се вижда почти навсякъде — от широките, безкрайни улици, оградени от небостъргачи, до тесните улички, къпани в светлини във всякакви цветове, малките бизнеси и емблематични локации като Шибуя, Акихабара и Tokyo Tower.
И все пак градът подчертава и едно от компромисите в играта. Трафикът е забележимо по-оскъден, отколкото човек би очаквал от реалния Токио, и звучи подозрително празно. Същото важи и за гъстотата на населението — вместо оживени, задръстени улици получаваме няколко души тук-там по пътищата. Малко е жалко, че в кампанията самата метрополия остава на втори план и по-голямата част от действието е концентрирана почти навсякъде другаде.
Факт от кухнята: Токио във Forza Horizon 6 не е само широки булеварди и неонови кръстовища. Тесните улички също включват малки японски Kei Cars — идеални за по-спокойни разходки или доставка на храна в някоя от мини-игрите.
Но Forza Horizon никога не е била симулатор на шофирането или реалистична пресъздаденост на японска мегаполис среда. Това е огромен открит рай, в който можете да карате с 300 км/ч по прашни пътища, през гори, през планински проходи, покрити със сняг, покрай оризови полета и селски шосета, без да ви спират таксита на всеки десет секунди.
И точно извън Токио играта показва най-голямата си сила: свобода. Картата е огромна, разнообразна и практически безкрайна, а тя наистина блести в детайлите, които започвате да забелязвате едва след няколко часа зад волана.
Смятам, че студиото ще преразгледа трафика и гъстотата на населението в бъдеща актуализация, и че засега фокусът е основно върху оптимизацията — играта да върви максимално гладко при старта. Освен това няма особено значение извън града, а там ще се насладите много повече на самото каране. Вероятно е безсмислено да се казва, че Токио и околностите му са най-подробните локации в серията, и след Мексико във Forza Horizon 5, това е добре дошла промяна.
Нищо общо с клишетата
Едно от най-големите силни страни на Forza Horizon 6 е начинът, по който постоянно сменя атмосферата на карането. Докато Мексико в предишната част често разчиташе на огромни открити пространства и дълги участъци от безлюдни пейзажи, Япония се усеща много по-гъста, по-жива и по-разнообразна.
На всеки няколко минути характерът на пътищата и самата среда се променят. От модерни магистрали, пълни с тунели и мостове, изведнъж се озовавате в тясни проходи между красиви хълмове, после в малки селища, по горски пътища или сред полета, обрамчени от черешови цветове.
Факт от кухнята: Картата на Forza Horizon 6 е пълна с скрити места, които награждават любопитните играчи. Докато разглеждате, може да попаднете на традиционни храмове, гледки от височина или емблематичната Tokyo Tower, а ако заснемете тези сцени в photo mode, играта ще ви възнагради с бонус точки, кредити или нови коли.
Този път Playground Games обърна още повече внимание на детайлите и благодарение на това картата не се чувства като фон за състезания, а като реално място със собствена идентичност. Селищата са далеч от клишето, пейзажът не е сглобен от повтарящи се шаблони и практически където и да погледнете, ще откриете нещо, което ви кара да забавите поне за миг. Ако искате, разбира се.
Пътуването е подсилено и от най-обширната досега саундтрак селекция — така че можете да превключвате между до 9 радиостанции с артисти като Linkin Park, BABYMETAL, Pendulum, YOASOBI, Rise Against и още стотици. В града можете да слушате нещо по-твърдо и енергично, а извън него — да изберете по-спокоен ритъм и японски народни инструменти.
Сезоните се завръщат — и стават още по-осезаеми
Сезоните също правят голямо завръщане — серията ги включваше още в няколко поредни части, но този път им е даден още по-отчетлив поглед. Докато карате, не се сменят само времето и часът от денонощието, а и самият ландшафт — от разцъфнали розови черешови цветове до снежни планини на заден план. А това са сред най-добрите моменти в цялата карта. За първи път в историята си Forza Horizon 6 включва регион, който постоянно е покрит със сняг, ски курорт, лифтове и склонове, по които можете да се спускате не на ски, а с кола.
Резултатът са моменти, които понякога звучат повече като луда пътешественическа експедиция по пътя, отколкото като класическа игра с коли или мотоциклети. Една минута дрифтирате покрай водопади, няколко минути по-късно се „летите“ през заснежен каньон, а после се озовавате на ски писта някъде високо в планините. И точно тогава разбирате, че това не е просто обикновена карта за обикновена автомобилна игра, а аркадна авантюра на четири колела.
Онлайн събития и по-естествена прогресия
Forza Horizon 6 не се опитва да преоткрие колелото — и не е нужно. Предлага огромен открит свят, стотици лицензиранi коли и точно онзи тип аркадно каране, при което забавлението е по-важно от реалистичната симулация — въпреки че пуристите, които държат на автентичността, също ще намерят какво да обичат. Онлайн режимът и поддръжката на live service с нови коли и активности, разбира се, са пак тук.
В сравнение с предишната част обаче играта се чувства малко по-добре откъм прогресия. Този път не започвате като звезда на фестивала, а като обикновен ентусиаст, който постепенно отключва по-големи събития и по-мощни класове автомобили.
С всяка крачка напред в играта нова гривна символизира изкачването ви към по-висок клас представяне. Новите коли все още се получават много лесно, но „ъпгрейд“-ът вече има малко по-естествен ритъм. Има и няколко изключения, при които ще трябва да се потрудите здраво, за да получите определени коли.
Няма недостиг на традиционните зрелищни събития с самолети, роботи (все пак се намираме в Япония) или абсурдни трасета, но този път те не ми оставиха толкова силно „уау“ впечатление, колкото направиха в предишните Horizons. Основната причина е, че подобни циркове вече сме ги виждали в серията, така че ги приемах като задължителен артикул в списъка. Но съм убеден, че общността ще изглади тези дребни неравности с времето — все пак това е live-service игра с възможност за създаване на custom add-ons и mods, функция, която беше напълно реализирана и в предишните части.
Вникване в японската автомобилна култура
Играта използва пълноценно ландшафта и се стреми да го представи на играча чрез различни in-game събития. В допълнение към класическия Horizon Festival вече има цяла поредица от активности, насочени директно към японската култура и сцената с коли. Този път story мисиите вече не се усещат като скучно пълнещо между състезанията, а като приятни отклонения, които естествено ви водят през кътчетата на картата.
Една секунда се мотаете в гараж за настройка, следващата тествате гуми в планината или по крайбрежието, или тръгвате на фото мисия през по-незнайни райони. А макар диалозите да страдат от типичната „Horizon“ прекалена позитивност, този път звучат много по-естествено и забавно.
Playground се е справила отлично и с улавянето на самата японска автомобилна култура. В играта има емблематични планински надпревари, онлайн срещи в легендарни паркинги, вдъхновени от реални локации (като Drift Club Japan в Tokyo City), както и спонтанни драг състезания и тайм триъли, в които можете да се включите почти веднага.
Разделянето на картата на региони със собствени събираеми активности, скрити коли и други малки детайли, които ви мотивират да разгледате всяко кътче, работи много добре. Така Япония не изглежда просто като красива карта, а като място, където има смисъл да спрете, да поразходите малко и понякога просто да попиете атмосферата.
Няма да намерите по-зрелищно визуално състезание
В Playground Games просто знаят как точно трябва да изглежда модерната аркадна състезателна игра. Механиката на карането остава достъпна за почти всеки, но не се усеща тромава или прекалено опростена. Колите имат различни характери и реагират на пътната настилка, времето и скоростта.
Така Horizon 6 намира перфектен баланс между чистата аркадна забава и контролите, достатъчно реалистични, за да се насладят на изживяването както играчи с по-лежерен стил, така и тези с волан и педали. А да, вярно е и че разбиването през ограда, прескачането на половин горски участък и продължаването без сериозни последствия често е най-добрият план.
Радвам се на промяната в разрушимостта на средата — това ме направи изключително щастлив. Докато в предишните части дори най-малкото дърво или колче по земята можеше да доведе до рязко спиране на колата, този път разработчиците са били по-щедри. Значително намаленият брой на нежеланите спирания прави изживяването по-приятно както в състезанията, така и докато се движите свободно из провинцията. Не е така, че никога не се случва, но вече не се случва почти толкова често.
Техническата страна отново е сред най-добрите в жанра и Япония изглежда фантастично както през деня, така и след залез. Играта се отличава най-вече с начина, по който се справя със светлината, отраженията и детайлите в околната среда. Моделите на колите са много красиво изработени както отвътре, така и отвън, а играта поддържа изключително стабилна производителност дори в големи открити площи.
Факт от кухнята: Планинските райони предлагат достатъчно гледки, от които можете да видите селата, безкрайно извиващите се пътища и Токио през нощта в далечината. Над целия пейзаж се извисява емблематичната Фуджи със снежния си връх — един от най-впечатляващите ориентири на цялата карта.
Вярно е, че в сравнение с Forza 5 това не е скок от ново поколение при графиката, но Horizon 6 компенсира това с изключително полирана оптимизация и обща плавност (до голяма степен заради по-ниския трафик и гъстота, за които вече стана дума). Слабите места остават анимациите на героите и диалозите в story сцените — усещат се малко остарели в сравнение с останалото в играта. За щастие те не са много и така или иначе по-голямата част от времето ви ще е зад волана.
Технически детайли като повреди по колите или видими промени в средата в отговор на шофирането също не са се подобрили особено. Вземете например липсата на следи от гуми след каране през кал. Да, колите изглеждат изцапани, а вдлъбнатини по купето се виждат на различни места, но всичко е направено доста набързо и без характер. И това е жалко — изпусната възможност.
Повече възможности за персонализация в гаража не означава автоматично по-добро
От друга страна, нова функция са значително разширените опции за домове, гаражи и лични имения. Това вече не са само обикновени „убежища“ за бързо придвижване по картата, а пространства, които играчите могат частично да персонализират и да използват, за да покажат колекциите си от коли.
Разработчиците ясно са се опитали да доближат играта до идеята за „лайфстайл на автомобилен ентусиаст“, при който не става дума само за самите състезания, а и за усещането, че изграждате свой собствен кът от автомобилния свят. На хартия звучи страхотно и на моменти наистина успява да създаде приятна атмосфера на „дигитален dream garage“.
Проблемът е, че самият редактор се усеща излишно сложен и на места леко недовършен. Въпреки че опциите за персонализация са огромни, контролите са хаотични. Същевременно изборът на използваеми предмети е донякъде ограничен — което означава едно: в крайна сметка общностните modders ще се притекат на помощ с подобрения, които ще направят живота в гаражите по-лесен за играчите. Тук няма да намерите опции да лепите плакати по стените, но можете да вземете динозавър, който да си живее с колите ви...
А когато сме на тема гаражи... Играта предлага абсурдно голям и разнообразен флот (над 550 лицензиранi коли), в който практически всеки може да намери своята любима. Марки като Porsche, BMW, Ford, Honda, Toyota, Ferrari и Lamborghini са тук, а играта се справя чудесно с комбинирането на класически японски икони, ежедневни спортни коли и екстремни специализирани модели, фокусирани върху тракове. Има дори микробуси и семейни SUV-и. Резултатът е точно онзи тип гараж, при който на всеки няколко минути се чудите коя кола ще карате следващата.
В сравнение с предишните части те не са направили много прогрес по настройките, а изживяването е практически същото. Играта предлага голяма гама опции за персонализация на представянето, двигателите, скоростните кутии и окачването, а по-опитните играчи наистина могат да се забавляват, настройвайки детайлните параметри на управлението.
Визуалната част на персонализацията обаче все още е малко по-консервативна — и макар някои коли да получават различни body kits и спойлери, при други се налага да се задоволите само с минимални промени.
Двигатели, турбини и звукът на Токио нощем
Една зона, в която Forza Horizon 6 наистина се отличава (в рамките на серията), е нейният звуков дизайн. Най-сетне колите не се чувстват като различни „черупки“ на един и същ двигател с коригирани нива на сила на звука — вместо това всяка има своя отличителен характер и индивидуалност. Разликите между отделните превозни средства се чуват веднага — от агресивни турбини и гърмежи от изпускателната система до фините детайли при превключване или спиране.
Играта се справя отлично и с обработката на фоновите звуци по трасето. Ударите в предпазни огради и прескачането през бордюри имат точния „удар“ и красиво подсилват усещането за скорост. Това са дребни детайли, но точно те правят изживяването много по-живо и по-интензивно.
Forza Horizon 6 на Xbox – Как се представи и в кой режим играх?
На Xbox Series X още практически веднага се насочих към Performance режим, и при такова динамично аркадно каране нямах причина да търся нещо друго. Forza Horizon 6 работи в dynamic 4K със напълно стабилни 60 кадъра в секунда и изглежда невероятно добре.
Dynamic resolution се усеща толкова гладко, че ако разработчиците не бяха го споменали, повечето играчи дори нямаше да забележат (включително и аз). Да, има и Quality режим с малко по-„родилно“ изображение, но в игра, в която летите със 300 км/ч през черешови цветове, 30 FPS се чувстваше толкова естествено, колкото да дрифтите с микробус.
Отпусната зависимост за спокойна вечер
„Само още едно състезание“ — и три часа по-късно още дрифтирам някъде в планините под звезденото небе. Да, така се оказа, че измина цяла една вечер с Deluxe Edition-а ми на Xbox. Отново темпото е точно както трябва, а играта постоянно те тласка да опитваш нови коли, нови дисциплини и да разглеждаш неизследвани места.
Една секунда гоните в класически road races, в следващата се надпреварвате един срещу друг в drift събития или довършвате showcase мисии, които серията обожава от години. Този път обаче тези зрелищни битки не се усещат толкова диви и запомнящи се, както преди. Няма недостиг на моменти, пълни с адреналин, или на кинематографично представяне, но Playground ги е държал малко по-„приземени“ в това отношение.
Много повече ми хареса режимът „Discover Japan“ — той е приятен контраст на класическия фестивал. Чрез поредица от по-малки мисии играта ти показва японската автомобилна култура, drift сцената и самите региони от картата. Тук ти доставяш храна из улиците на Токио или се захващаш с проекти за настройка и предизвикателства в планините.
А след това идва и онлайн компонентът, Horizon Play — където Forza наистина се превръща в огромна обществена площадка. Срещите по паркинги, community събитията и трасетата, създадени от играчи, вече са също толкова неразделна част от серията, колкото и самите състезания.
Мултиплейърът също е ключова част от изживяването. Да, можеш да играеш офлайн, но серията Forza Horizon наистина блести в онлайн света. Накратко, това е същата система като преди — срещате други играчи навсякъде в открития свят или се състезавате в онлайн състезания. Всички тези аспекти са това, което те привлича и те държи пристрастен. Времето забавя ход и преди да се усетиш, то просто е излетяло.
Оценка: 9/10
Време е да приключим. И то със стил, защото Forza Horizon 6 е точно от онези продължения, които не революционизират серията, а я доизглаждат почти до съвършенство. Япония е мечтана дестинация за Horizon от години, и резултатът го доказва — чакането си е заслужавало. Страхотен открит свят, невероятно пристрастяващо каране, обширен автопарк, невероятната атмосфера на нощните улици на Токио и богатството от какво ли не като съдържание правят играта едно от най-добрите аркадни състезателни заглавия днес.
Да, има дребни проблеми като оскъден трафик, по-слаби showcase събития или не съвсем перфектен редактор на гаражи, но в крайна сметка нищо от това не отнема факта, че Horizon 6 е най-добрата игра в серията. Може да ви държи залепени за екрана десетки до стотици часове — разработчиците са подобрили всичко, което са могли, и „шест“ вече лесно се превръща в новия стандарт при откритосветовните състезания. Точно така трябва да изглежда едно продължение и ние реално вече свикнахме с това в серията — част по част.
