Solarpunk Ревю – Сграждаме по-добро бъдеще, една плаваща островна крепост наведнъж

Енергия. Промяна на климата. Зависимост от суровини. Проблеми, които още преди съвсем няколко години вълнуваха главно специалистите, вече са част от ежедневието ни. Дори в игрите. Достатъчна е една криза и изведнъж се вижда колко крехка може да бъде работата на модерното общество. Въпросите за възобновяемата енергия, енергийната самодостатъчност и устойчивостта се превърнаха в нещо, без което вече не можем.

И точно в пресечната точка между технологии, екология и оптимистични визии за бъдещето се раждат движението и жанрът соларпанк.

За разлика от киберпънка, който често рисува бъдещето като мрачна сцена, доминирана от корпорации, соларпанк вярва, че прогресът не е задължително да се случва срещу природата. Играта Solarpunk от Cyberwave Studio е изградена именно върху тази идея — вместо да се бориш с чудовища или да спасяваш света, създаваш своя дом и пътуваш между плаващи острови. Отглеждаш култури, генерираш енергия от слънцето и вятъра, разглеждаш околностите и стъпка по стъпка разширяваш малката си ферма. Звучи приятно, дори вдъхновяващо, нали?

Въпросът обаче е дали играта успява да грабне с нещо повече от привлекателната си визия. А като градуиран специалист по екологична геология, с нетърпение исках да разбера.

Solarpunk

от$22.99

Напълно лежерно преживяване без естествени врагове

Благодарение на ясния си фокус Solarpunk се усеща като онова класическо инди заглавие, каквото трябва да бъде. Няма създаване в гигантско студио с армия разработчици, нито пък игра, която се опитва да впечатли с кинематографични сцени или с епични сюжетни обрати. Това е по-малък проект, изграден около една-единствена ясна идея. Той предлага отворен свят, съставен от няколко плаващи острова, между които постепенно се придвижваш, откривайки нови ресурси и разширявайки възможностите си. Макар на пръв поглед да може да изглежда просто като още една игра за оцеляване, след няколко часа става ясно, че разработчиците са поели леко по-различен курс от повечето конкуренти.

Началото обаче е познато. Събираш клони, камъни и други базови материали. Създаваш първите си инструменти, строиш работни маси и се опитваш да осигуриш храна и питейна вода (с каша от пъпеш). Играта те насочва внимателно в правилната посока в началото, но сравнително бързо те оставя да се оправяш сам. Малко по малко изграждаш ферма, отглеждаш култури и отключваш нови технологии, които улесняват ежедневните ти задачи. Вместо безкрайно добиване и безразсъдно индустриално разрастване, обаче Solarpunk набляга на устойчивото управление. Ти отсичаш дървета, но и ги засаждаш обратно. Получаваш енергия от източници, които не оставят след себе си разрушение. И точно там усетих най-голямата разлика спрямо „братовчедите“ в жанра.

Кой ще хареса тази игра и с какви други заглавия ви напомня?

Докато много игри за оцеляване разчитат на постоянното чувство за опасност, Solarpunk поема в обратната посока. Агресивни врагове, рейдове в базата или битки за оцеляване тук просто няма. По-скоро играта е близо до спокойната атмосфера на Minecraft, но с по-креативен замах — или до свободата на строеж в Raft, и до земеделската тишина на Stardew Valley. В същото време обаче смесва собствените си идеи чрез енергийни мрежи, автоматизация и екологичен подход към развитието на базата. В определени моменти дори напомня на Satisfactory — макар вместо масивни фабрики и пушещи комини тук се стремиш да създадеш самоподдържаща се екосистема, която работи в синхрон със заобикалящата я среда. В нашето видео ревю дори я сравняваме със Subnautica!

Така става доста ясно и за кого е предназначена играта. Ако очаквате непрестанни екшън моменти, адреналин и надпревара с времето в духа на оцеляването, Solarpunk вероятно няма да ви допадне. Напротив — играчите, които обичат да строят, планират и бавно да подобряват малкото си виртуално кралство, ще извлекат най-много от нея. Това е игра за хора, които могат да отделят час, за да настроят фермата си, да търсят по-ефективен източник на енергия или да проектират уютна къща с изглед към облаците.

Solarpunk не се опитва да бърза играча, а му дава свобода.

Понеже терминът „уютно“ често напомня за по-елементарен и по-малко натоварващ геймплей, Solarpunk доказва, че по-бавният ритъм не трябва непременно да означава повърхностно преживяване. Вместо битки, тя създава напрежение чрез управлението на ресурси, времето и енергийните системи, а дали този тип планиране ще ви отпусне или ще ви подразни, зависи до голяма степен от характера ви.

Сред облаците и зеленината

Едно от най-силните привличания в Solarpunk несъмнено е светът. Летящите острови, обвити в растителност, създават приятен фон, който идеално пасва на лежерното темпо на играта. Първоначално с нетърпение очаквах да откривам нови локации и да търся ресурсите, нужни за напредъка. С времето обаче все по-ясно пролича, че отделните острови най-вече функционират като „резервоари“ за нови материали.

След като ги изследваш подробно, често няма много причини да се връщаш. Светът е приветлив и визуално приятен, но липсват изненади, интересни места или събития, които да поддържат дълготрайното усещане за откриване. Така Solarpunk предлага приятна среда за живеене, но не винаги достатъчно интригуващо място, което да ти се иска да изследваш отново и отново.

Ако търсите история, диалог или по-отличителни персонажи, сте на грешното място. Solarpunk практически изоставя разказването и насочва вниманието си изцяло към самото изследване, строежа, земеделието и автоматизацията. Създаването на герой следва същия — и по същество несъществуващ — дух: избирате от няколко опции като тип тяло, тип коса и т.н., и това е.

Solarpunk

от$22.99

Спокоен живот без меч в ръка

Ако има една характеристика, върху която Solarpunk или ще спечели, или ще се провали, това е лежерният му геймплей. Още от първите минути става ясно, че разработчиците са избрали по-спокоен ритъм и изграждане на самоподдържащ се живот, вместо постоянното боричкане за оцеляване. Започваш с това да събираш ресурси, да изработваш първите си инструменти и да осигуряваш храна и вода. След краткото въвеждане играта те оставя на собствената ти любознателност — и тогава системите наистина започват да „щракват“.

Сърцевината на геймплея е поетапното развитие на базата ти. Отглеждаш култури, отключваш нови технологии и изграждаш енергийна инфраструктура, захранвана от слънцето, вятъра или водата. Слънчевите панели, батериите и автоматичното напояване не изглеждат като добавка, а като естествена част от прогреса. Колкото по-ефективно успяваш да свържеш отделните системи, толкова по-големи награди предлага играта.

Но не всичко работи безупречно. С изминаването на часовете започва да се прокрадва определена повтаряемост. Откриването на нови острови първоначално носи усещане за приключение, но по-късно често се превръща в рутинно събиране на поредната разновидност руда или растение, нужно за отключването на следващото ниво в технологичното дърво. Освен това някои процеси се забавят излишно от изчакването да бъдат изработени предмети, да пораснат културите или суровите материали да бъдат обработени. В началните часове това е приятен начин да се отпуснеш, но по-късно започнах все по-често просто да чакам следващата стъпка да приключи.

Въпреки това играта ми хареса повече, отколкото първоначално очаквах. Solarpunk може да не е революционна, а в много механики следва добре утъпканите пътеки на жанра за оцеляване, но начинът, по който ги събира в едно екологично цяло, се оказва изненадващо удачен. Ако приемеш спокойното темпо и не се опитваш да я играеш като класическо екшън оцеляване, ще ти предложи много приятно преживяване.

Неочаквано широк набор от опции за строеж и променливо време

Самите контроли са лесни и интуитивни — от отварянето на инвентара и използването на предмети до построяването на почти всичко. Можеш да избираш какво да строиш и къде, както и как да ориентираш лехите или къде да поставяш слънчевите панели. Когато строиш големи структури или цели комплекси, е хубаво да видиш, че разработчиците са вложили усилия да осигурят разнообразни строителни елементи, така че всичко да можеш да нагласяш според предпочитанията си.

Що се отнася до изследванията, те са също толкова интуитивни, колкото и контролирането на играта, а Solarpunk те насочва към това какво ти трябва и как да го постигнеш. И сред всичко това не бива да забравяш за променящото се време — то е алфа и омега на играта; освен че можеш да останеш без енергия или ресурси, има и шанс например мълния да удари и да сложи край на усилията ти. Дори и тези, които не вярват, че може да се случи, спокойно могат да грабнат кирка и да се изкатерят до най-високия връх в района по време на буря. А може би ще им се „отплати“ за скептицизма — или обратното.

Дирижабълът като символ на свободата и акцентът в играта

Един от най-приятните моменти в цялата игра е моментът, в който най-накрая се издигаш в небето и се освобождаваш от ограниченията на стартовия остров. Но дирижабълът трябва първо да го заслужиш. Сглобяваш го от развалините на катастрофирала машина и от първите по-напреднали компоненти, които изработваш, докато прогресираш. От този момент нататък пътят към други острови, нови ресурси и технологии се отваря пред теб. Дирижабълът не е просто средство за придвижване — той е и една от основните опори на прогреса, защото без редовни експедиции няма как да продължиш напред.

Самото летене се вписва идеално в философията на Solarpunk. Забрави за бързото пътуване или автоматичното придвижване между точки на картата. Пътуването между островите изисква малко търпение и доза предпазливост при кацане. Понякога имах чувството, че играта нарочно забавя темпото, така че играчът да осъзнава по-добре разстоянията между отделните локации. За някои това може да е излишно забавяне, но за мен подходът имаше смисъл. Така пътешествието става част от преживяването, а не просто необходима пауза между две задачи. И, разбира се, дирижабълът е едно от най-екологичните средства за въздушно придвижване.

Дирижабълът подсилва и усещането за стабилен растеж. При всяъпорогато надграждане се отдалечаваш все повече от началния си остров, като откриваш нови типове култури, животни и по-редки ресурси. Макар в по-късните етапи играта да започва да среща проблеми с повтаряемите дейности, самата система за изследване чрез дирижабъла е един от най-успешните ѝ елементи. Тя добавя определено чувство за приключение към света, като същевременно затвърждава впечатлението, че градиш малката си екологична цивилизация стъпка по стъпка със собствените си усилия.

Приятна обстановка, която не се опитва да се натрапва

Визуално Solarpunk улавя точно това, което се опитва да бъде. Вместо да преследва фотореализма, тя залага на по-опростен, цветен стил, който засилва спокойната атмосфера на плаващите острови. Гъста растителност, открити хоризонти и ръчно изработени къщички създават приятна гледка, в която е лесно да изключиш за момент и просто да се насладиш на панорамата отдолу. В същото време обаче трябва да се признае, че играта не поема много визуални рискове. Някои средища започват да изглеждат сходно след време, а дори животните и останалите обекти не се усещат толкова живи, колкото този фокус заслужава.

За щастие техническата страна е в много добро състояние. По време на играта срещнах само дребни проблеми и от време на време леки „призрачни“ гличове при взаимодействия, което по никакъв начин не развали преживяването в голям мащаб.

Звукът поема подобен подход. Саундтракът остава на заден план и не се опитва да привлича вниманието към себе си. Вместо запомнящи се мелодии, той създава ненатрапчиво музикално килимче, което допълва звука на вятъра, дъжда и другите атмосферни ефекти. Работи точно както трябва, но в същото време е един от аспектите, които вероятно няма да запомниш дълго след края на играта. Което, честно казано, не ме притесни — дори обратното.

Оценка: 8/10

Накратко: Solarpunk няма да е за всеки, както признават и самите разработчици, давайки кратък преглед за това за кого е предназначена играта. Да предотвратиш погрешна покупка, е просто по-добре, отколкото да се сблъскаш с негативни ревюта от недоволни играчи. Играта не предлага епични битки, кинематографичен сюжет или безкраен свят, пълен с атракции на всеки остров. Вместо това разчита на търпеливото планиране и радостта от постепенното изграждане на нещо свое. И точно там е най-голямата ѝ сила. Когато всички системи се съберат в едно работещо цяло — фермата процъфтява, батериите се зареждат, машините работят, а дирижабълът поема към поредното приключение — играта ти поднася много задоволяващо усещане за постигнато.

Да, светът може да е по-жив, изследването — по-разнообразно, а повтарящите се задачи с времето започват да тежат. Въпреки това често се хващах, че казвам познатото „само да довърша още едно нещо и край“, след което следва още един час строеж, земеделие или надграждане на базата. За малка инди продукция това е изненадващо обширен проект с много възможности, очарователна философия и геймплей, който може да те задържи с часове — дори десетки. Ако търсиш спокойно, ненасилствено оцеляване, което ти позволява да изградиш своя късче екo-утопия сред облаците, Solarpunk е едно от най-отличителните заглавия на последните години. Оценка 8/10 в този случай е повече от напълно заслужена.